Пътник
Ти вечно търсиш
едно и също -
туй, дето свършва,
дордето се обърнеш.
И никога не спираш,
вечно го следиш...
Нявга се прибираш,
пак за да тръгнеш ти...
Ти вечно търсиш
едно и също.
На врата си носиш
ключ за къща.
Но дом ти нямаш -
туй е ключ за улици.
Затворите са врани,
пътищата - гълъби...
Ти вечно търсиш
едно и също -
миг да те прегърне,
миг да прегръщаш.
И никога не спираш,
вечно го следиш...
Понякога умираш,
пак за да се родиш...
© Мариян Todos los derechos reservados