Александър7 (Мариян) Александър7 (Мариян)
1 48
19 mar 2009, 3:38

Пътник

  Poesía
622 0 2

 

 

Пътник

 

Ти вечно търсиш

едно и също -

туй, дето свършва,

дордето се обърнеш.

И никога не спираш,

вечно го следиш...

Нявга се прибираш,

пак за да тръгнеш ти...

 

Ти вечно търсиш

едно и също.

На врата си носиш

ключ за къща.

Но дом ти нямаш -

туй е ключ за улици.

Затворите са врани,

пътищата - гълъби...

 

Ти вечно търсиш

едно и също -

миг да те прегърне,

миг да прегръщаш.

И никога не спираш,

вечно го следиш...

Понякога умираш,

пак за да се родиш...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0