Александър7 (Мариян) Александър7 (Мариян)
1 48
Mar 19, 2009, 3:38 AM

Пътник

  Poetry
620 0 2

 

 

Пътник

 

Ти вечно търсиш

едно и също -

туй, дето свършва,

дордето се обърнеш.

И никога не спираш,

вечно го следиш...

Нявга се прибираш,

пак за да тръгнеш ти...

 

Ти вечно търсиш

едно и също.

На врата си носиш

ключ за къща.

Но дом ти нямаш -

туй е ключ за улици.

Затворите са врани,

пътищата - гълъби...

 

Ти вечно търсиш

едно и също -

миг да те прегърне,

миг да прегръщаш.

И никога не спираш,

вечно го следиш...

Понякога умираш,

пак за да се родиш...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариян All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0