2 oct 2019, 7:46

Пътник

  Poesía » Otra
2.1K 10 13

      

 

 (текст за песен)

 

Път необятен в нощта ме зове.

Тръгвам отново към себе си.

Имам посока с добри ветрове,

Нося камбана в сърцето си.

 

 Тръгна ли, вече не се връщам никога.

Следвам пътеки случайни.

Щом си замина, това е завинаги;

 аз разполагам с безкрайност.

 

Все тъй далеч към миража вървя.

 Срещам незнайни оазиси.

 Вятърът есенни сенки навя

 от тишината на залеза.

 

 Имам пристанища с много мълчания

и звездопади кънтящи.

Търся пътека към тебе отчаяно

и светлина за незрящи.

 

В сънища нежни измислям за теб

 рой неугасващи празници.

Трупам пейзажи от звездно небе,

 вдигам ти пясъчни замъци.

 

 Все тъй ми свети зелено семафора.

В моя път няма прегради.

Аз притежавам душата на вятъра

и свободата да страдам.

 

Пътища стръмни аз дълго вървях.

Все тъй пътувам към себе си.

 Нося товари от земния грях

 и необятност в сърцето си.

 

 Тръгвам си, тръгвам – навярно завинаги.

Следвам посоки случайни.

Щом си замина, не се връщам никога.

 Аз разполагам с безкрайност.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...