Пътник

 (текст за песен)

Път необятен в нощта ме зове.

Тръгвам отново към себе си.

Имам посока с добри ветрове,

Нося камбана в сърцето си.

 Тръгна ли, вече не се връщам никога.

Следвам пътеки случайни.

Щом си замина, това е завинаги;

 аз разполагам с безкрайност.

Все тъй далеч към миража вървя.

 Срещам незнайни оазиси.

 Вятърът есенни сенки навя

 от тишината на залеза.

 Имам пристанища с много мълчания

и звездопади кънтящи.

Търся пътека към тебе отчаяно

и светлина за незрящи.

В сънища нежни измислям за теб

 рой неугасващи празници.

Трупам пейзажи от звездно небе,

 вдигам ти пясъчни замъци.

 Все тъй ми свети зелено семафора.

В моя път няма прегради.

Аз притежавам душата на вятъра

и свободата да страдам.

Пътища стръмни аз дълго вървях.

Все тъй пътувам към себе си.

 Нося товари от земния грях

 и необятност в сърцето си.

 Тръгвам си, тръгвам – навярно завинаги.

Следвам посоки случайни.

Щом си замина, не се връщам никога.

 Аз разполагам с безкрайност.