31 jul 2022, 7:08

Пътник в горещници

649 4 9

ПЪТНИК В ГОРЕЩНИЦИ

 

На юли в морната обител

светулки въздуха жигосват,

раздипля месец омагьосан

драпериите на липите.

 

Оттекват в тъмното копита.

Ще дойде есен дъждоносна –

билата в охра да къноса

и с хлад да усмири реките.

 

А аз се уморих да скитам.

Подслон сред хората потърсих –

и всеки портата си тръшна.

 

Мамули звездни си накърших.

Зората ме погали с пръсти,

щурци ми пяха – до насита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...