31 июл. 2022 г., 07:08

Пътник в горещници

648 4 9

ПЪТНИК В ГОРЕЩНИЦИ

 

На юли в морната обител

светулки въздуха жигосват,

раздипля месец омагьосан

драпериите на липите.

 

Оттекват в тъмното копита.

Ще дойде есен дъждоносна –

билата в охра да къноса

и с хлад да усмири реките.

 

А аз се уморих да скитам.

Подслон сред хората потърсих –

и всеки портата си тръшна.

 

Мамули звездни си накърших.

Зората ме погали с пръсти,

щурци ми пяха – до насита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...