31.07.2022 г., 7:08

Пътник в горещници

643 4 9

ПЪТНИК В ГОРЕЩНИЦИ

 

На юли в морната обител

светулки въздуха жигосват,

раздипля месец омагьосан

драпериите на липите.

 

Оттекват в тъмното копита.

Ще дойде есен дъждоносна –

билата в охра да къноса

и с хлад да усмири реките.

 

А аз се уморих да скитам.

Подслон сред хората потърсих –

и всеки портата си тръшна.

 

Мамули звездни си накърших.

Зората ме погали с пръсти,

щурци ми пяха – до насита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...