Пътувам към дома
Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път,
понякога, в сърцето натежава.
Отивам там, в прекрасния си кът,
лишен от суета, стремеж и слава.
Пътувам към онази свобода,
да съм дете и цвят, или пък птица
и да се къпя в изворна вода,
под ласкавите, слънчеви зеници.
Завръщам се към всичките неща,
на глътките живот придали същност.
Домът е принадлежност, бряг, мечта,
а пътищата... Пътищата свършват.
Прибирам се. И сякаш странен сън
отива си от морните клепачи...
В далечината, някъде навън,
пътеките за стъпките ми плачат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
