30 jun 2023, 17:36

Пътуване

954 0 0

Горят ни на клади, убиват ни млади,

защото умеем със сърцата си да пеем.

В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата 

в опит да прогонят душата.

 

Сковани от страх за техния крах.

Вкопчили зъби и нокти

в бездушни системи и сделки порочни.

Упражняват сила, контрол.

Правят поклони и реверанси на един монопол.

 

Но никой не може да спре,

туй де що струи и тече

в душите, сърцата, телата

на онези, които копнеят за свободата.

Никой не може да угаси искрата,

да възпре естествения ход на нещата.

 

Светът се променя отвътре навън.

И ти, човеко, събуди се от сън.

Огледай се, виж зеленината в гората,

поспри и послушай гласа на планината.

Погледни слънцето, стопли си душата.

Изкъпи се в морето, посмей се с децата.

 

Твори, създавай и предай нататък частица от теб.

Животът е кратък, наслаждавай му се.

Следвай посоката си и знай,

Вселената пази те и закриля докрай.

Имай вяра да вървиш напред.

Навътре към себе си е пътят за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...