30 jun 2023, 17:36

Пътуване

937 0 0

Горят ни на клади, убиват ни млади,

защото умеем със сърцата си да пеем.

В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата 

в опит да прогонят душата.

 

Сковани от страх за техния крах.

Вкопчили зъби и нокти

в бездушни системи и сделки порочни.

Упражняват сила, контрол.

Правят поклони и реверанси на един монопол.

 

Но никой не може да спре,

туй де що струи и тече

в душите, сърцата, телата

на онези, които копнеят за свободата.

Никой не може да угаси искрата,

да възпре естествения ход на нещата.

 

Светът се променя отвътре навън.

И ти, човеко, събуди се от сън.

Огледай се, виж зеленината в гората,

поспри и послушай гласа на планината.

Погледни слънцето, стопли си душата.

Изкъпи се в морето, посмей се с децата.

 

Твори, създавай и предай нататък частица от теб.

Животът е кратък, наслаждавай му се.

Следвай посоката си и знай,

Вселената пази те и закриля докрай.

Имай вяра да вървиш напред.

Навътре към себе си е пътят за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...