30.06.2023 г., 17:36

Пътуване

931 0 0

Горят ни на клади, убиват ни млади,

защото умеем със сърцата си да пеем.

В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата 

в опит да прогонят душата.

 

Сковани от страх за техния крах.

Вкопчили зъби и нокти

в бездушни системи и сделки порочни.

Упражняват сила, контрол.

Правят поклони и реверанси на един монопол.

 

Но никой не може да спре,

туй де що струи и тече

в душите, сърцата, телата

на онези, които копнеят за свободата.

Никой не може да угаси искрата,

да възпре естествения ход на нещата.

 

Светът се променя отвътре навън.

И ти, човеко, събуди се от сън.

Огледай се, виж зеленината в гората,

поспри и послушай гласа на планината.

Погледни слънцето, стопли си душата.

Изкъпи се в морето, посмей се с децата.

 

Твори, създавай и предай нататък частица от теб.

Животът е кратък, наслаждавай му се.

Следвай посоката си и знай,

Вселената пази те и закриля докрай.

Имай вяра да вървиш напред.

Навътре към себе си е пътят за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...