Горят ни на клади, убиват ни млади,
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах.
Вкопчили зъби и нокти
в бездушни системи и сделки порочни.
Упражняват сила, контрол.
Правят поклони и реверанси на един монопол.
Но никой не може да спре,
туй де що струи и тече
в душите, сърцата, телата
на онези, които копнеят за свободата.
Никой не може да угаси искрата,
да възпре естествения ход на нещата.
Светът се променя отвътре навън.
И ти, човеко, събуди се от сън.
Огледай се, виж зеленината в гората,
поспри и послушай гласа на планината.
Погледни слънцето, стопли си душата.
Изкъпи се в морето, посмей се с децата.
Твори, създавай и предай нататък частица от теб.
Животът е кратък, наслаждавай му се.
Следвай посоката си и знай,
Вселената пази те и закриля докрай.
Имай вяра да вървиш напред.
Навътре към себе си е пътят за теб.
© Павел Маринов All rights reserved.
The work is a contestant: