Горят ни на клади, убиват ни млади,

защото умеем със сърцата си да пеем.

В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата 

в опит да прогонят душата.

Сковани от страх за техния крах.

Вкопчили зъби и нокти

в бездушни системи и сделки порочни.

Упражняват сила, контрол.

Правят поклони и реверанси на един монопол.

Но никой не може да спре,

туй де що струи и тече

в душите, сърцата, телата

на онези, които копнеят за свободата.

Никой не може да угаси искрата,

да възпре естествения ход на нещата.

Светът се променя отвътре навън.

И ти, човеко, събуди се от сън.

Огледай се, виж зеленината в гората,

поспри и послушай гласа на планината.

Погледни слънцето, стопли си душата.

Изкъпи се в морето, посмей се с децата.

Твори, създавай и предай нататък частица от теб.

Животът е кратък, наслаждавай му се.

Следвай посоката си и знай,

Вселената пази те и закриля докрай.

Имай вяра да вървиш напред.

Навътре към себе си е пътят за теб.