16 jul 2007, 22:11

Пътуване

  Poesía
830 0 10
 

Пътуване



Ще изглеждам някак странно -

пуфта-пафта, трака-трак,

ако бягам непрестанно

във препускащия влак


Най-добре е да поседна

във задушното купе;

пейзажа да погледна,

кротко сърбайки кафе.


Даже може да подремна

със отворена уста.

Тя, целта е неизменна -

няма да избяга, я!


Чезне спирката поредна,

прелъстена от нощта.

Там, на гарата последна,

чака тихичко смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъкмо се натъкмих за кафето, а такъв смразяващ финал. То не , че не е истина , но .....някога , а не сега.
  • Не знам днес какво сте се заразили един от друг... няколко поета пишете за Оная с косата...
    Не така, не така!!!
    тепърва предстоят хубавите моменти!
    )) Усмихнати поздрави!
  • Еее, Петьо! Не така! Дотогава имаш още толкова време!... Че си и от Варна! Я се обади! Добре ги редиш! Поздрави от мен!
  • Просто незнам какво да кажа...
    Справил си се отлично,стиха ти е съвършен.
    Ей, така се пише.Браво!
  • Разкази с неочакван край. Напомня ми за един спектакъл изнесен от Татяна Лолова и Георги Русев. Нстроението беше за смях до припадък, но на 20-тата минута залата плачеше...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...