Пътуване

Poetry

828 0 10

Пътуване

Ще изглеждам някак странно -

пуфта-пафта, трака-трак,

ако бягам непрестанно

във препускащия влак

Най-добре е да поседна

във задушното купе;

пейзажа да погледна,

кротко сърбайки кафе.

Даже може да подремна

със отворена уста.

Тя, целта е неизменна -

няма да избяга, я!

Чезне спирката поредна,

прелъстена от нощта.

Там, на гарата последна,

чака тихичко смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъкмо се натъкмих за кафето, а такъв смразяващ финал. То не , че не е истина , но .....някога , а не сега.

2007-07-24T17:10:27+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Не знам днес какво сте се заразили един от друг... няколко поета пишете за Оная с косата...
Не така, не така!!!
тепърва предстоят хубавите моменти!
)) Усмихнати поздрави!

2007-07-17T19:20:11+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Еее, Петьо! Не така! Дотогава имаш още толкова време!... Че си и от Варна! Я се обади! Добре ги редиш! Поздрави от мен!

2007-07-17T15:03:03+03:00
Човек (Анна Станоева)

Просто незнам какво да кажа...
Справил си се отлично,стиха ти е съвършен.
Ей, така се пише.Браво!

2007-07-17T12:03:58+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Разкази с неочакван край. Напомня ми за един спектакъл изнесен от Татяна Лолова и Георги Русев. Нстроението беше за смях до припадък, но на 20-тата минута залата плачеше...

2007-07-17T11:36:03+03:00