petrokam (Петър Варчев)
188 731
16.07.2007 г., 22:11 ч.

Пътуване 

  Поезия
667 0 10
 

Пътуване



Ще изглеждам някак странно -

пуфта-пафта, трака-трак,

ако бягам непрестанно

във препускащия влак


Най-добре е да поседна

във задушното купе;

пейзажа да погледна,

кротко сърбайки кафе.


Даже може да подремна

със отворена уста.

Тя, целта е неизменна -

няма да избяга, я!


Чезне спирката поредна,

прелъстена от нощта.

Там, на гарата последна,

чака тихичко смъртта.

© Петър Варчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъкмо се натъкмих за кафето, а такъв смразяващ финал. То не , че не е истина , но .....някога , а не сега.
  • Не знам днес какво сте се заразили един от друг... няколко поета пишете за Оная с косата...
    Не така, не така!!!
    тепърва предстоят хубавите моменти!
    )) Усмихнати поздрави!
  • Еее, Петьо! Не така! Дотогава имаш още толкова време!... Че си и от Варна! Я се обади! Добре ги редиш! Поздрави от мен!
  • Просто незнам какво да кажа...
    Справил си се отлично,стиха ти е съвършен.
    Ей, така се пише.Браво!
  • Разкази с неочакван край. Напомня ми за един спектакъл изнесен от Татяна Лолова и Георги Русев. Нстроението беше за смях до припадък, но на 20-тата минута залата плачеше...
  • Целта е неизменна, но не тя е смисълът, нали?
    Дали си пътувал, ако си пропуснал междинните спирки? Ако не си се насладил на пейзажа? Желая ти пътуване през екзотични места! И да не забравиш, да споделиш впечатленията тук...
  • !!!
    Нямам думи....
    Браво!!!
  • Е, не искам такъв финал...!
    Обаче... няма накъде!
  • Е края, наистина е убийствен...
    Поздрав!
  • Ауууу!
    Това ме уби направо!
    браво!
Предложения
: ??:??