30 dic 2009, 16:59

Пътуване

  Poesía » Civil
788 0 1

В следите от разкош

на бледите звезди

в догарящата нощ

се лутаме сами.

 

А времето е спряло

в очакване на ласка.

Как весело ме гали,

как огнено ме стряска!

 

Копнеж по бели нощи,

целунати мечти,

неизвървени още,

докоснати очи!

 

Ах, искам да си мой,

едва изречен вик!

В морето на покой

от радостния миг.

 

Ах, искам жива муза

в любов и във мечтание,

в живота си да вкуся

от звездното сияние.

 

Със теб е като в лято,

във филм без суета.

Ела със мен, приятелю,

да грабнем вечността!

 

 

 

 

14.12.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...