30 дек. 2009 г., 16:59

Пътуване

785 0 1

В следите от разкош

на бледите звезди

в догарящата нощ

се лутаме сами.

 

А времето е спряло

в очакване на ласка.

Как весело ме гали,

как огнено ме стряска!

 

Копнеж по бели нощи,

целунати мечти,

неизвървени още,

докоснати очи!

 

Ах, искам да си мой,

едва изречен вик!

В морето на покой

от радостния миг.

 

Ах, искам жива муза

в любов и във мечтание,

в живота си да вкуся

от звездното сияние.

 

Със теб е като в лято,

във филм без суета.

Ела със мен, приятелю,

да грабнем вечността!

 

 

 

 

14.12.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...