26 jun 2009, 11:09

Пътуване

814 0 5

Приседнал до огъня плахо,
унесено взирам се с вяра -
дали топлина ще отпия желана

или  ще ме жегне жарава ?

Реката е бистра, дълбока,
докосвам с длани водата -
дали тишината ще чуя
или безброй водопади ?
 
И вятърът нежно ме гали,
и милва в мене душата -
дали ураган ще разпали

или полет на двама любящи ?
 
Пристъпвам и бос по земята
и чувствам иглички наслада -
дали ходилата ми с рани
или ще е нежна тревата?
 
Пътечка намирам в гората,
усещам я свежа прохлада -
дали ще изгубя посока
или ще валят листопади ?
 
Планината пред мене застава.
Усещам хармония, сила -
дали ще са стръмни чукари
или дъх на зелена морава ?
 
Съзирам, достигам морето,
копнежа долавям в сърцето -
дали ще е буря безмерна
или красив океан от надежда ?
 
И, сякаш прегърнал небето,
високо в простора се рея -
дали аз криле ще превия
или звезда от любов ще изгрея?

 

                                                                                                                     На Н.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Флоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочитам стихотворенията ти от последната ти публикация.Ще прочета всичките ти творби. 3-ри досега съм чел.
    И стилът на писане е съвършен.И -Пътуване,е възхитително и съвършенно.
    После ще отбележа кое се отличава от всичките ти произведения за най-незабравимото.
  • щастие е, но с различен нюанс...
  • А тя изчезва само със една усмивка!
  • момента, труден ли е незная??
    Но всичко се чувства, накрая!
  • Как хубаво си се докоснал до уникалната непредвидимост на всяка житейска ситуация! Много ми хареса!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...