26 июн. 2009 г., 11:09

Пътуване

812 0 5

Приседнал до огъня плахо,
унесено взирам се с вяра -
дали топлина ще отпия желана

или  ще ме жегне жарава ?

Реката е бистра, дълбока,
докосвам с длани водата -
дали тишината ще чуя
или безброй водопади ?
 
И вятърът нежно ме гали,
и милва в мене душата -
дали ураган ще разпали

или полет на двама любящи ?
 
Пристъпвам и бос по земята
и чувствам иглички наслада -
дали ходилата ми с рани
или ще е нежна тревата?
 
Пътечка намирам в гората,
усещам я свежа прохлада -
дали ще изгубя посока
или ще валят листопади ?
 
Планината пред мене застава.
Усещам хармония, сила -
дали ще са стръмни чукари
или дъх на зелена морава ?
 
Съзирам, достигам морето,
копнежа долавям в сърцето -
дали ще е буря безмерна
или красив океан от надежда ?
 
И, сякаш прегърнал небето,
високо в простора се рея -
дали аз криле ще превия
или звезда от любов ще изгрея?

 

                                                                                                                     На Н.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Флоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочитам стихотворенията ти от последната ти публикация.Ще прочета всичките ти творби. 3-ри досега съм чел.
    И стилът на писане е съвършен.И -Пътуване,е възхитително и съвършенно.
    После ще отбележа кое се отличава от всичките ти произведения за най-незабравимото.
  • щастие е, но с различен нюанс...
  • А тя изчезва само със една усмивка!
  • момента, труден ли е незная??
    Но всичко се чувства, накрая!
  • Как хубаво си се докоснал до уникалната непредвидимост на всяка житейска ситуация! Много ми хареса!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...