26.06.2009 г., 11:09

Пътуване

808 0 5

Приседнал до огъня плахо,
унесено взирам се с вяра -
дали топлина ще отпия желана

или  ще ме жегне жарава ?

Реката е бистра, дълбока,
докосвам с длани водата -
дали тишината ще чуя
или безброй водопади ?
 
И вятърът нежно ме гали,
и милва в мене душата -
дали ураган ще разпали

или полет на двама любящи ?
 
Пристъпвам и бос по земята
и чувствам иглички наслада -
дали ходилата ми с рани
или ще е нежна тревата?
 
Пътечка намирам в гората,
усещам я свежа прохлада -
дали ще изгубя посока
или ще валят листопади ?
 
Планината пред мене застава.
Усещам хармония, сила -
дали ще са стръмни чукари
или дъх на зелена морава ?
 
Съзирам, достигам морето,
копнежа долавям в сърцето -
дали ще е буря безмерна
или красив океан от надежда ?
 
И, сякаш прегърнал небето,
високо в простора се рея -
дали аз криле ще превия
или звезда от любов ще изгрея?

 

                                                                                                                     На Н.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Флоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочитам стихотворенията ти от последната ти публикация.Ще прочета всичките ти творби. 3-ри досега съм чел.
    И стилът на писане е съвършен.И -Пътуване,е възхитително и съвършенно.
    После ще отбележа кое се отличава от всичките ти произведения за най-незабравимото.
  • щастие е, но с различен нюанс...
  • А тя изчезва само със една усмивка!
  • момента, труден ли е незная??
    Но всичко се чувства, накрая!
  • Как хубаво си се докоснал до уникалната непредвидимост на всяка житейска ситуация! Много ми хареса!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...