1 abr 2017, 21:32

Пътуване

1.2K 3 4

 

Ще си взема топъл хляб и чиста вода,

и любовта, в която се чувствам щастлива.

Която ме кара да благодаря, че съм жива.

Когато се чувствам сама, смазана, наранена.

 

Ще си взема стиховете на певеца и пилигрима

и присъствието на приятел, който ме разбира.

Който ме подкрепя винаги и ме прави приятел.

Както и Бога, който ме пази във вятъра на птиците.

 

И тогава ще разтворя крилата си за полета

под небето синьо и слънцето на гълъбицата.

По пясъка мокър и горещ. Към живота в морето.

За да се завърна свободна в настоящето си.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...