Ще си взема топъл хляб и чиста вода,
и любовта, в която се чувствам щастлива.
Която ме кара да благодаря, че съм жива.
Когато се чувствам сама, смазана, наранена.
Ще си взема стиховете на певеца и пилигрима
и присъствието на приятел, който ме разбира.
Който ме подкрепя винаги и ме прави приятел.
Както и Бога, който ме пази във вятъра на птиците.
И тогава ще разтворя крилата си за полета
под небето синьо и слънцето на гълъбицата.
По пясъка мокър и горещ. Към живота в морето.
За да се завърна свободна в настоящето си.