1.04.2017 г., 21:32

Пътуване

1.2K 3 4

 

Ще си взема топъл хляб и чиста вода,

и любовта, в която се чувствам щастлива.

Която ме кара да благодаря, че съм жива.

Когато се чувствам сама, смазана, наранена.

 

Ще си взема стиховете на певеца и пилигрима

и присъствието на приятел, който ме разбира.

Който ме подкрепя винаги и ме прави приятел.

Както и Бога, който ме пази във вятъра на птиците.

 

И тогава ще разтворя крилата си за полета

под небето синьо и слънцето на гълъбицата.

По пясъка мокър и горещ. Към живота в морето.

За да се завърна свободна в настоящето си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...