1 апр. 2017 г., 21:32

Пътуване

1.2K 3 4

 

Ще си взема топъл хляб и чиста вода,

и любовта, в която се чувствам щастлива.

Която ме кара да благодаря, че съм жива.

Когато се чувствам сама, смазана, наранена.

 

Ще си взема стиховете на певеца и пилигрима

и присъствието на приятел, който ме разбира.

Който ме подкрепя винаги и ме прави приятел.

Както и Бога, който ме пази във вятъра на птиците.

 

И тогава ще разтворя крилата си за полета

под небето синьо и слънцето на гълъбицата.

По пясъка мокър и горещ. Към живота в морето.

За да се завърна свободна в настоящето си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...