1 апр. 2017 г., 21:32

Пътуване

1.2K 3 4

 

Ще си взема топъл хляб и чиста вода,

и любовта, в която се чувствам щастлива.

Която ме кара да благодаря, че съм жива.

Когато се чувствам сама, смазана, наранена.

 

Ще си взема стиховете на певеца и пилигрима

и присъствието на приятел, който ме разбира.

Който ме подкрепя винаги и ме прави приятел.

Както и Бога, който ме пази във вятъра на птиците.

 

И тогава ще разтворя крилата си за полета

под небето синьо и слънцето на гълъбицата.

По пясъка мокър и горещ. Към живота в морето.

За да се завърна свободна в настоящето си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...