11 may 2017, 23:25

Пътуване

  Poesía » Otra
863 6 29

Творецът винаги пътува

през недокоснати пространства.

Самотата му тъгува,

дори когато странства.

 

За него времето не стига.

Комай на радост е оскъден.

Търчи след песен на авлига

или хваща път отвъден.

 

На хората е някак чудно:

що за птица е творецът?

Разхожда облаците мудни,

яхнал на дъгата цветовете.

 

Дочува недочути мисли.

И ги търси по баирите.

Или болката пречиства

сред планински извори.

 

Пътят му е сън и тайна –

често в нощите се лута.

От стари времена е знайно,

че е закърмен от кошути.

 

И когато го загубим-

все се взираме напразно...

И търсим очите му влюбени.

И споменът е тъжен празник.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Светулка!
  • Усетих го много близко. Любимо. Аплодирам!
  • Благодаря, Ирина! Природата е заложила в хората различни възможности.И никоя възможност не е случайна.Ако разглеждаме нещата в положителен аспект, имаме желание да бъдем полезни-добре.Останалото носи обратен знак:завист, омраза, гордост и т.н.Божията искра е живот-подарък.Но съдбата ни се формира от обстоятелствата: общество и семейна среда.Тук мисля, че от първите съзнателни стъпки ,до края на живота индивидът е подложен на това въздействие.Всеки има фантазия,но зависи от горните фактори.Бъди жива, здрава и добра!😃
  • Хората,Стойчо,които имат това качество да творят хич,ама хич не са разбрани от другите.Ако от уважение те изслушват,на ум си мислят "защо пък трябва да говори в рими?"Добре,че е сайтът,за да се ценим едни други,макар,че не сме професионалисти и не трябва да издребняваме.Едни могат повече,други -по-малко...Ти имаш фантазия.
  • Благодаря,LATINKA-ZLATNA! Всички добронамерени чувства са любезни!С пожелания за успех в изучаването на птиците!🎋

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...