Пътуване
Творецът винаги пътува
през недокоснати пространства.
Самотата му тъгува,
дори когато странства.
За него времето не стига.
Комай на радост е оскъден.
Търчи след песен на авлига
или хваща път отвъден.
На хората е някак чудно:
що за птица е творецът?
Разхожда облаците мудни,
яхнал на дъгата цветовете.
Дочува недочути мисли.
И ги търси по баирите.
Или болката пречиства
сред планински извори.
Пътят му е сън и тайна –
често в нощите се лута.
От стари времена е знайно,
че е закърмен от кошути.
И когато го загубим-
все се взираме напразно...
И търсим очите му влюбени.
И споменът е тъжен празник.
© Стойчо Станев All rights reserved.
