29 jun 2013, 20:16

Пътуване към Итака

  Poesía
1.4K 1 18

Не гледайте с укор банален чудака –
когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака,
през рамо преметнал торба на мечтател.

Не чакайте гузно среднощ да потропа -
на пристани кратки отдавна не спира...
За своята вярна до гроб Пенелопа
той може по три пъти днес да умира.

Той може в смъртта си живот да налива,
додето от завист Онази се пръсне...
И даже когато кръвта му изстива,
от своята пепел за път ще възкръсне.

Не ще го поблазнят в мъглата сирени.
За своята вярна до гроб Пенелопа
със хиляди рани и скъсани вени
той сам ще надвие и стадо циклопи...

Не гледайте с укор банален чудака!
Когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака
и плава нататък, и плава нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....