29 jun 2013, 20:16

Пътуване към Итака

  Poesía
1.4K 1 18

Не гледайте с укор банален чудака –
когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака,
през рамо преметнал торба на мечтател.

Не чакайте гузно среднощ да потропа -
на пристани кратки отдавна не спира...
За своята вярна до гроб Пенелопа
той може по три пъти днес да умира.

Той може в смъртта си живот да налива,
додето от завист Онази се пръсне...
И даже когато кръвта му изстива,
от своята пепел за път ще възкръсне.

Не ще го поблазнят в мъглата сирени.
За своята вярна до гроб Пенелопа
със хиляди рани и скъсани вени
той сам ще надвие и стадо циклопи...

Не гледайте с укор банален чудака!
Когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака
и плава нататък, и плава нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...