29 июн. 2013 г., 20:16

Пътуване към Итака

1.4K 1 18

Не гледайте с укор банален чудака –
когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака,
през рамо преметнал торба на мечтател.

Не чакайте гузно среднощ да потропа -
на пристани кратки отдавна не спира...
За своята вярна до гроб Пенелопа
той може по три пъти днес да умира.

Той може в смъртта си живот да налива,
додето от завист Онази се пръсне...
И даже когато кръвта му изстива,
от своята пепел за път ще възкръсне.

Не ще го поблазнят в мъглата сирени.
За своята вярна до гроб Пенелопа
със хиляди рани и скъсани вени
той сам ще надвие и стадо циклопи...

Не гледайте с укор банален чудака!
Когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака
и плава нататък, и плава нататък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...