Пътуване към Итака
Не гледайте с укор банален чудака –
когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака,
през рамо преметнал торба на мечтател.
Не чакайте гузно среднощ да потропа -
на пристани кратки отдавна не спира...
За своята вярна до гроб Пенелопа
той може по три пъти днес да умира.
Той може в смъртта си живот да налива,
додето от завист Онази се пръсне...
И даже когато кръвта му изстива,
от своята пепел за път ще възкръсне.
Не ще го поблазнят в мъглата сирени.
За своята вярна до гроб Пенелопа
със хиляди рани и скъсани вени
той сам ще надвие и стадо циклопи...
Не гледайте с укор банален чудака!
Когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака
и плава нататък, и плава нататък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
