rajsun (Райчо Русев)
551 1381
23 dic 2008, 8:52

Пътуващ театър 

  Poesía » Otra
708 0 9
Луната на тънкия облак седи.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.

Ще минем нощта и големият цирк
ще вдигне небесната шатра.
За слава на Мъдрия, който реди
туй мило и страшно театро.

Всичко ще плъпне на сцената пак.
Нищо, че си уморен ти!
Да видиш таланти, да видиш игра,
феерии, аплодисменти.

Луната и тя ще ни дойде на крак -
най-верният наш почитател.
"Мерси, господа, заповядайте пак!
Толкова беше приятно!"

Май бяхме до тук. Изиграхме си ролята.
Оттука нататък е ясно.
Хей оная звезда, над дървото, е моята.
Твоята е отдясно.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??