rajsun (Райчо Русев)
551 1381
23.12.2008 г., 8:52 ч.

Пътуващ театър 

  Поезия » Друга
707 0 9
Луната на тънкия облак седи.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.

Ще минем нощта и големият цирк
ще вдигне небесната шатра.
За слава на Мъдрия, който реди
туй мило и страшно театро.

Всичко ще плъпне на сцената пак.
Нищо, че си уморен ти!
Да видиш таланти, да видиш игра,
феерии, аплодисменти.

Луната и тя ще ни дойде на крак -
най-верният наш почитател.
"Мерси, господа, заповядайте пак!
Толкова беше приятно!"

Май бяхме до тук. Изиграхме си ролята.
Оттука нататък е ясно.
Хей оная звезда, над дървото, е моята.
Твоята е отдясно.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??