Пътуващ театър
Луната на тънкия облак седи.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.
Ще минем нощта и големият цирк
ще вдигне небесната шатра.
За слава на Мъдрия, който реди
туй мило и страшно театро.
Всичко ще плъпне на сцената пак.
Нищо, че си уморен ти!
Да видиш таланти, да видиш игра,
феерии, аплодисменти.
Луната и тя ще ни дойде на крак -
най-верният наш почитател.
"Мерси, господа, заповядайте пак!
Толкова беше приятно!"
Май бяхме до тук. Изиграхме си ролята.
Оттука нататък е ясно.
Хей оная звезда, над дървото, е моята.
Твоята е отдясно.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.
Ще минем нощта и големият цирк
ще вдигне небесната шатра.
За слава на Мъдрия, който реди
туй мило и страшно театро.
Всичко ще плъпне на сцената пак.
Нищо, че си уморен ти!
Да видиш таланти, да видиш игра,
феерии, аплодисменти.
Луната и тя ще ни дойде на крак -
най-верният наш почитател.
"Мерси, господа, заповядайте пак!
Толкова беше приятно!"
Май бяхме до тук. Изиграхме си ролята.
Оттука нататък е ясно.
Хей оная звезда, над дървото, е моята.
Твоята е отдясно.
© Райчо Русев All rights reserved.
