rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Dec 23, 2008, 8:52 AM

Пътуващ театър 

  Poetry » Other
706 0 9
Луната на тънкия облак седи.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.

Ще минем нощта и големият цирк
ще вдигне небесната шатра.
За слава на Мъдрия, който реди
туй мило и страшно театро.

Всичко ще плъпне на сцената пак.
Нищо, че си уморен ти!
Да видиш таланти, да видиш игра,
феерии, аплодисменти.

Луната и тя ще ни дойде на крак -
най-верният наш почитател.
"Мерси, господа, заповядайте пак!
Толкова беше приятно!"

Май бяхме до тук. Изиграхме си ролята.
Оттука нататък е ясно.
Хей оная звезда, над дървото, е моята.
Твоята е отдясно.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??