18 jun 2015, 18:35

Пътя към дома ... 

  Poesía » De amor
677 0 2

Липсваш ми …
          а до преди минута бе до мен.
Така ли е и при другите влюбени?
Или тази наша любов направи ни луди ?!
Времето без другия да не минава.
       Спрели са в часовника стрелките.
Сърцето някак не ми го позволява:
да продължавам да се самозалъгвам
с на хората лъжите,
с вечните клишета,  
     че любов с любов се забравя
     и с времето всичко минава …
Ала , да знаете, че НЕ е така !
    Истинската любов е съдба!
    И измъкване от нея няма.
Тя винаги оставя в сърцето -
рана или вечна наслада…
Със всеки следващ урок, ще научаваш:
една е във света:
вярна
безгрешна
безгранична
единствено за теб е отредена!
Със всяка крачка по пътя, която правиш,
със всяка глътка въздух, който поемаш
- сърцето ти ще намира начин да те води:
може да падаш - но ще ставаш,
ще бършеш сълзите си и
смело напред ще продължаваш…                                 
И по милиони пътища да поемаш,
и хиляди пъти да грешиш посоката
сърцето винаги ще те отвежда по
единствения важен за теб път  -
          пътя към дома…

© Весела Апостолова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От все сърце Ви благодаря !
    Дай Боже винаги да е така ...
  • Няма по-истински и правилен от пътя към дома!Желая ти винаги този път
    да бъде придружаван от любовта на единствения!
    Хубава вечер!
Propuestas
: ??:??