18.06.2015 г., 18:35

Пътя към дома ...

998 0 2

Липсваш ми …
          а до преди минута бе до мен.
Така ли е и при другите влюбени?
Или тази наша любов направи ни луди ?!
Времето без другия да не минава.
       Спрели са в часовника стрелките.
Сърцето някак не ми го позволява:
да продължавам да се самозалъгвам
с на хората лъжите,
с вечните клишета,  
     че любов с любов се забравя
     и с времето всичко минава …
Ала , да знаете, че НЕ е така !
    Истинската любов е съдба!
    И измъкване от нея няма.
Тя винаги оставя в сърцето -
рана или вечна наслада…
Със всеки следващ урок, ще научаваш:
една е във света:
вярна
безгрешна
безгранична
единствено за теб е отредена!
Със всяка крачка по пътя, която правиш,
със всяка глътка въздух, който поемаш
- сърцето ти ще намира начин да те води:
може да падаш - но ще ставаш,
ще бършеш сълзите си и
смело напред ще продължаваш…                                 
И по милиони пътища да поемаш,
и хиляди пъти да грешиш посоката
сърцето винаги ще те отвежда по
единствения важен за теб път  -
          пътя към дома…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Апостолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От все сърце Ви благодаря !
    Дай Боже винаги да е така ...
  • Няма по-истински и правилен от пътя към дома!Желая ти винаги този път
    да бъде придружаван от любовта на единствения!
    Хубава вечер!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...