9 jun 2016, 18:18

Пътят

  Poesía » Civil
856 1 0

            ПЪТЯТ

                     на Евтим Евтимов

 

 

Вървиме ний по пътя вечен,

нали е всеки на това обречен.

Вървим по път предначертан,

всеки е за нещо тук призван.

Милиони са изпаднали в забрава,

сал малцина се покриват в слава.

Кой с делата си достойни,

кой със ужаси безбройни.

Кой със огън и със меч,

кой с перо и блага реч.

Няма вечни на тази земя,

всякой поляга накрая в пръстта,

но диря всеки след себе остава,

диря на позор, или диря на слава.

Какъв е пътят на мутрите и милионерите,

такъв в историята не ще да намерите.

Вечни остават онез магистрали,

що хората на изкуството са създали!

 

с. Сенник,
09.06.2016г.            М. Маринов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...