ПЪТЯТ

                     на Евтим Евтимов

Вървиме ний по пътя вечен,

нали е всеки на това обречен.

Вървим по път предначертан,

всеки е за нещо тук призван.

Милиони са изпаднали в забрава,

сал малцина се покриват в слава.

Кой с делата си достойни,

кой със ужаси безбройни.

Кой със огън и със меч,

кой с перо и блага реч.

Няма вечни на тази земя,

всякой поляга накрая в пръстта,

но диря всеки след себе остава,

диря на позор, или диря на слава.

Какъв е пътят на мутрите и милионерите,

такъв в историята не ще да намерите.

Вечни остават онез магистрали,

що хората на изкуството са създали!

с. Сенник,
09.06.2016г.            М. Маринов