Jun 9, 2016, 6:18 PM

Пътят

  Poetry » Civic
852 1 0

            ПЪТЯТ

                     на Евтим Евтимов

 

 

Вървиме ний по пътя вечен,

нали е всеки на това обречен.

Вървим по път предначертан,

всеки е за нещо тук призван.

Милиони са изпаднали в забрава,

сал малцина се покриват в слава.

Кой с делата си достойни,

кой със ужаси безбройни.

Кой със огън и със меч,

кой с перо и блага реч.

Няма вечни на тази земя,

всякой поляга накрая в пръстта,

но диря всеки след себе остава,

диря на позор, или диря на слава.

Какъв е пътят на мутрите и милионерите,

такъв в историята не ще да намерите.

Вечни остават онез магистрали,

що хората на изкуството са създали!

 

с. Сенник,
09.06.2016г.            М. Маринов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...