9.06.2016 г., 18:18

Пътят

853 1 0

            ПЪТЯТ

                     на Евтим Евтимов

 

 

Вървиме ний по пътя вечен,

нали е всеки на това обречен.

Вървим по път предначертан,

всеки е за нещо тук призван.

Милиони са изпаднали в забрава,

сал малцина се покриват в слава.

Кой с делата си достойни,

кой със ужаси безбройни.

Кой със огън и със меч,

кой с перо и блага реч.

Няма вечни на тази земя,

всякой поляга накрая в пръстта,

но диря всеки след себе остава,

диря на позор, или диря на слава.

Какъв е пътят на мутрите и милионерите,

такъв в историята не ще да намерите.

Вечни остават онез магистрали,

що хората на изкуството са създали!

 

с. Сенник,
09.06.2016г.            М. Маринов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...