9.06.2016 г., 18:18

Пътят

857 1 0

            ПЪТЯТ

                     на Евтим Евтимов

 

 

Вървиме ний по пътя вечен,

нали е всеки на това обречен.

Вървим по път предначертан,

всеки е за нещо тук призван.

Милиони са изпаднали в забрава,

сал малцина се покриват в слава.

Кой с делата си достойни,

кой със ужаси безбройни.

Кой със огън и със меч,

кой с перо и блага реч.

Няма вечни на тази земя,

всякой поляга накрая в пръстта,

но диря всеки след себе остава,

диря на позор, или диря на слава.

Какъв е пътят на мутрите и милионерите,

такъв в историята не ще да намерите.

Вечни остават онез магистрали,

що хората на изкуството са създали!

 

с. Сенник,
09.06.2016г.            М. Маринов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....