Пътят
ПЪТЯТ
на Евтим Евтимов
Вървиме ний по пътя вечен,
нали е всеки на това обречен.
Вървим по път предначертан,
всеки е за нещо тук призван.
Милиони са изпаднали в забрава,
сал малцина се покриват в слава.
Кой с делата си достойни,
кой със ужаси безбройни.
Кой със огън и със меч,
кой с перо и блага реч.
Няма вечни на тази земя,
всякой поляга накрая в пръстта,
но диря всеки след себе остава,
диря на позор, или диря на слава.
Какъв е пътят на мутрите и милионерите,
такъв в историята не ще да намерите.
Вечни остават онез магистрали,
що хората на изкуството са създали!
с. Сенник,
09.06.2016г. М. Маринов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени