31 oct 2021, 10:01

Пътят

546 0 0

Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.

 

Но тихи са, като ангелите,
разперват отвисоко своите крила,
сякаш късмет пожелават ни,
и орис с надежда пробягва в нощта.

 

Откъде идваме, само ние си знаем,
мълчим, с погледа казващ всичко сега,
има още много неща да си кажем,
но времето свършва, нас ли избираме или това?

 

Ръка за ръка, двама сред небето,
поглеждаме към приказния път,
а долу, далеч под нозе ни,
далеч под облаците слоеве с дъжд,

 

кола на сред пътя размазана,
стои вкочанена във зимния кът,
и двамата, и вътре, и горе сме,
едновременно на раздвоения път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стилиян Енчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...