31.10.2021 г., 10:01

Пътят

537 0 0

Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.

 

Но тихи са, като ангелите,
разперват отвисоко своите крила,
сякаш късмет пожелават ни,
и орис с надежда пробягва в нощта.

 

Откъде идваме, само ние си знаем,
мълчим, с погледа казващ всичко сега,
има още много неща да си кажем,
но времето свършва, нас ли избираме или това?

 

Ръка за ръка, двама сред небето,
поглеждаме към приказния път,
а долу, далеч под нозе ни,
далеч под облаците слоеве с дъжд,

 

кола на сред пътя размазана,
стои вкочанена във зимния кът,
и двамата, и вътре, и горе сме,
едновременно на раздвоения път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стилиян Енчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...