24 feb 2008, 13:53

Пътят до сърцето ти

822 0 8
Път дълъг извървях
до сърцето ти.
Дойде светъл ден,
в който го открих.
Гореше като пламък
на огнена любов.
За него малък стих
с обич сътворих.
Моето беше ранено
от живота суров.
Спомените си изтрих
и го взех в ръце.
Нощите ми озари
твоето жарко сърце.
Изпепели то мъките,
красив свят сътвори.
Сега чувам като звън
глас на херувими.
Пеят птиците навън
песента си любима.
Ние сме сбъднат сън
за любов незабравима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...