24 feb 2008, 13:53

Пътят до сърцето ти

826 0 8
Път дълъг извървях
до сърцето ти.
Дойде светъл ден,
в който го открих.
Гореше като пламък
на огнена любов.
За него малък стих
с обич сътворих.
Моето беше ранено
от живота суров.
Спомените си изтрих
и го взех в ръце.
Нощите ми озари
твоето жарко сърце.
Изпепели то мъките,
красив свят сътвори.
Сега чувам като звън
глас на херувими.
Пеят птиците навън
песента си любима.
Ние сме сбъднат сън
за любов незабравима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...