Пътят до сърцето ти
Път дълъг извървях
до сърцето ти.
Дойде светъл ден,
в който го открих.
Гореше като пламък
на огнена любов.
За него малък стих
с обич сътворих.
Моето беше ранено
от живота суров.
Спомените си изтрих
и го взех в ръце.
Нощите ми озари
твоето жарко сърце.
Изпепели то мъките,
красив свят сътвори.
Сега чувам като звън
глас на херувими.
Пеят птиците навън
песента си любима.
Ние сме сбъднат сън
за любов незабравима.
до сърцето ти.
Дойде светъл ден,
в който го открих.
Гореше като пламък
на огнена любов.
За него малък стих
с обич сътворих.
Моето беше ранено
от живота суров.
Спомените си изтрих
и го взех в ръце.
Нощите ми озари
твоето жарко сърце.
Изпепели то мъките,
красив свят сътвори.
Сега чувам като звън
глас на херувими.
Пеят птиците навън
песента си любима.
Ние сме сбъднат сън
за любов незабравима.
© Васил Георгиев All rights reserved.
