24.02.2008 г., 13:53

Пътят до сърцето ти

821 0 8
Път дълъг извървях
до сърцето ти.
Дойде светъл ден,
в който го открих.
Гореше като пламък
на огнена любов.
За него малък стих
с обич сътворих.
Моето беше ранено
от живота суров.
Спомените си изтрих
и го взех в ръце.
Нощите ми озари
твоето жарко сърце.
Изпепели то мъките,
красив свят сътвори.
Сега чувам като звън
глас на херувими.
Пеят птиците навън
песента си любима.
Ние сме сбъднат сън
за любов незабравима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...