Valdemaro (Валдемар)
66 183
9 ago 2014, 11:15

Пътят към Изток 

  Poesía » Otra
546 0 5

Поведи ме. Ще дойда. Ще тръгна със теб.

Ще те следвам по пътя към Изток.

Ако спреме, объркали пътят със теб,

ще сме двама, ще бъдеме близки.

Не плачи, не тъжи, изправи рамене,

ще успеем, ще стигнеме Изток.

Виж пред нас планините докосват небе,

а зад тях е морето и Изток.

Хайде тръгвай. Сълзите избърса, добре,

да вървим, че те чакат на Изток.

Той ти липсва, но знаеш ли - той е добре...

Колко труден е пътят към Изток.

 

Те ни гледат. Учудват се. Питат с очи.

И не знаят къде сме поели.

Успокойте се, краят ще стане добре...

Аз умирам, а Той ще се жени.

 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уважаема госпожо Георгиева, писането на поезия не е класна работа , нито домашно по литература. И аз съм изумен че за толкова години не сте го разбрала.
  • Ам тъй, на! Получается! Потенцията не е само в компетенцията. Звучността, не е привилегия само на правилността. Езикът е нематериална суспензия и развивается на куда хочется!
  • Олеле, как се стихоплетства с толкова диалектни глаголни форми??? Изумена съм от езиковата некомпетентност!?
  • финалът е впечатляващ... и изобщо целият стих
    развълнува ме..
  • Много символично изразена мечта, чието сбъдване ще донесе щастие за един и гибел за друг...
    Особено ме впечатли изразът "планините докосват небе".
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??