9.08.2014 г., 11:15

Пътят към Изток

885 0 5

Поведи ме. Ще дойда. Ще тръгна със теб.

Ще те следвам по пътя към Изток.

Ако спреме, объркали пътят със теб,

ще сме двама, ще бъдеме близки.

Не плачи, не тъжи, изправи рамене,

ще успеем, ще стигнеме Изток.

Виж пред нас планините докосват небе,

а зад тях е морето и Изток.

Хайде тръгвай. Сълзите избърса, добре,

да вървим, че те чакат на Изток.

Той ти липсва, но знаеш ли - той е добре...

Колко труден е пътят към Изток.

 

Те ни гледат. Учудват се. Питат с очи.

И не знаят къде сме поели.

Успокойте се, краят ще стане добре...

Аз умирам, а Той ще се жени.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уважаема госпожо Георгиева, писането на поезия не е класна работа , нито домашно по литература. И аз съм изумен че за толкова години не сте го разбрала.
  • Ам тъй, на! Получается! Потенцията не е само в компетенцията. Звучността, не е привилегия само на правилността. Езикът е нематериална суспензия и развивается на куда хочется!
  • Олеле, как се стихоплетства с толкова диалектни глаголни форми??? Изумена съм от езиковата некомпетентност!?
  • финалът е впечатляващ... и изобщо целият стих
    развълнува ме..
  • Много символично изразена мечта, чието сбъдване ще донесе щастие за един и гибел за друг...
    Особено ме впечатли изразът "планините докосват небе".
    Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...