9 авг. 2014 г., 11:15

Пътят към Изток

891 0 5

Поведи ме. Ще дойда. Ще тръгна със теб.

Ще те следвам по пътя към Изток.

Ако спреме, объркали пътят със теб,

ще сме двама, ще бъдеме близки.

Не плачи, не тъжи, изправи рамене,

ще успеем, ще стигнеме Изток.

Виж пред нас планините докосват небе,

а зад тях е морето и Изток.

Хайде тръгвай. Сълзите избърса, добре,

да вървим, че те чакат на Изток.

Той ти липсва, но знаеш ли - той е добре...

Колко труден е пътят към Изток.

 

Те ни гледат. Учудват се. Питат с очи.

И не знаят къде сме поели.

Успокойте се, краят ще стане добре...

Аз умирам, а Той ще се жени.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уважаема госпожо Георгиева, писането на поезия не е класна работа , нито домашно по литература. И аз съм изумен че за толкова години не сте го разбрала.
  • Ам тъй, на! Получается! Потенцията не е само в компетенцията. Звучността, не е привилегия само на правилността. Езикът е нематериална суспензия и развивается на куда хочется!
  • Олеле, как се стихоплетства с толкова диалектни глаголни форми??? Изумена съм от езиковата некомпетентност!?
  • финалът е впечатляващ... и изобщо целият стих
    развълнува ме..
  • Много символично изразена мечта, чието сбъдване ще донесе щастие за един и гибел за друг...
    Особено ме впечатли изразът "планините докосват небе".
    Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...