21 nov 2007, 8:32

Пътят на една сълза

  Poesía
1.9K 0 22

Пътят на една сълза

 

Очите бавно се отварят

и в тях блести една сълза.

Тя иска път да си проправи

и да отнеме вечната тъга.

 

Сама под тежките клепачи,

сълзата чиста там блести

и в пурпурния цвят на здрача

събира болки и мечти.

 

Търкулва се надолу по лицето

като гореща струя кръв,

която идва от сърцето

и бавно следва своя път...

 

Но само миг и ето -

сълзата капва уморена

на меката възглавница, където

следите си оставя посребрени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепен стих!
    пожелавам само сълзи радостни от щастие да замъгляват твоите очи!
    С обич
    Веси
  • Дано всяка следваща сълза е от неописуемо щастие!Искрено ти го пожелавам!
  • Много красив стих!!!
  • Чудесно е човек да се чувства ценен и да чете хубави и топли думи, когато навън е студено. Благодаря ви за красивите думи, приятели!
  • Вики, прекрасен стих!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...