21 nov 2007, 8:32

Пътят на една сълза

  Poesía
1.9K 0 22

Пътят на една сълза

 

Очите бавно се отварят

и в тях блести една сълза.

Тя иска път да си проправи

и да отнеме вечната тъга.

 

Сама под тежките клепачи,

сълзата чиста там блести

и в пурпурния цвят на здрача

събира болки и мечти.

 

Търкулва се надолу по лицето

като гореща струя кръв,

която идва от сърцето

и бавно следва своя път...

 

Но само миг и ето -

сълзата капва уморена

на меката възглавница, където

следите си оставя посребрени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепен стих!
    пожелавам само сълзи радостни от щастие да замъгляват твоите очи!
    С обич
    Веси
  • Дано всяка следваща сълза е от неописуемо щастие!Искрено ти го пожелавам!
  • Много красив стих!!!
  • Чудесно е човек да се чувства ценен и да чете хубави и топли думи, когато навън е студено. Благодаря ви за красивите думи, приятели!
  • Вики, прекрасен стих!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...