Пътят на една сълза
Очите бавно се отварят
и в тях блести една сълза.
Тя иска път да си проправи
и да отнеме вечната тъга.
Сама под тежките клепачи,
сълзата чиста там блести
и в пурпурния цвят на здрача
събира болки и мечти.
Търкулва се надолу по лицето
като гореща струя кръв,
която идва от сърцето
и бавно следва своя път...
Но само миг и ето -
сълзата капва уморена
на меката възглавница, където
следите си оставя посребрени.
© Виктория All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
