Пътят на една сълза
Очите бавно се отварят
и в тях блести една сълза.
Тя иска път да си проправи
и да отнеме вечната тъга.
Сама под тежките клепачи,
сълзата чиста там блести
и в пурпурния цвят на здрача
събира болки и мечти.
Търкулва се надолу по лицето
като гореща струя кръв,
която идва от сърцето
и бавно следва своя път...
Но само миг и ето -
сълзата капва уморена
на меката възглавница, където
следите си оставя посребрени.
© Виктория All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
