5 may 2007, 20:54

Пътят на живота

  Poesía
731 0 2
Приспивна песен за мечти
създаде ми живота
днес за онова преди,
когато нямах никъде посока.

Влюбен бях в нощта,
моят ден държеше за ръце
в тъмното на светлина,
прегърнала ме в сърце.

Исках да я взема
в сянката на любовта,
исках да й отнема
от мрака най-светлата мечта.

Но сън ли беше - тъмнина
в светлината на живота?
Сън ли беше и нощта
в пътя без посока?

Пъстри очертания
пред очите на човек,
в безмилостни страдания
на дявол и поет.

И за онова преди,
и за този край
останаха следи,
но за тях недей мечтай.

Може да отнеме
години да забравиш,
но отминалото време
в светъл спомен ще запазиш.

И в него ще откриеш
смисъла на дните,
че не можеш да го убиеш,
животът ти е в мечтите.

И той утре ще е свeтлина,
създадена в живота,
нашепвал ти за тъмнина,
но показвал ти посока.

На миналото в притъмнелите лъчи,
днес пламнали на север и на юг,
където в миг изгряващите дни
неизгряли залязваха и тук.

Където започваше животът млад
и свършваха човешките следи,
всeки беден, но в силата богат,
да не изгубва своите мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А дано!!! Хареса ми ;р
  • Чудесен финал на стихотворението!За да можем, когато извървим пътя на живота и се обърнем назад, да изпитаме истинско удовлетворение!
    /В три думички е изтървана по една буквичка - очертания, светлина и всеки! Нека пътят на всеки човешки живот е светло очертание!/

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...