Приспивна песен за мечти
създаде ми живота
днес за онова преди,
когато нямах никъде посока.

Влюбен бях в нощта,
моят ден държеше за ръце
в тъмното на светлина,
прегърнала ме в сърце.

Исках да я взема
в сянката на любовта,
исках да й отнема
от мрака най-светлата мечта.

Но сън ли беше - тъмнина
в светлината на живота?
Сън ли беше и нощта
в пътя без посока?

Пъстри очертания
пред очите на човек,
в безмилостни страдания
на дявол и поет.

И за онова преди,
и за този край
останаха следи,
но за тях недей мечтай.

Може да отнеме
години да забравиш,
но отминалото време
в светъл спомен ще запазиш.

И в него ще откриеш
смисъла на дните,
че не можеш да го убиеш,
животът ти е в мечтите.

И той утре ще е свeтлина,
създадена в живота,
нашепвал ти за тъмнина,
но показвал ти посока.

На миналото в притъмнелите лъчи,
днес пламнали на север и на юг,
където в миг изгряващите дни
неизгряли залязваха и тук.

Където започваше животът млад
и свършваха човешките следи,
всeки беден, но в силата богат,
да не изгубва своите мечти.