5.05.2007 г., 20:54

Пътят на живота

730 0 2
Приспивна песен за мечти
създаде ми живота
днес за онова преди,
когато нямах никъде посока.

Влюбен бях в нощта,
моят ден държеше за ръце
в тъмното на светлина,
прегърнала ме в сърце.

Исках да я взема
в сянката на любовта,
исках да й отнема
от мрака най-светлата мечта.

Но сън ли беше - тъмнина
в светлината на живота?
Сън ли беше и нощта
в пътя без посока?

Пъстри очертания
пред очите на човек,
в безмилостни страдания
на дявол и поет.

И за онова преди,
и за този край
останаха следи,
но за тях недей мечтай.

Може да отнеме
години да забравиш,
но отминалото време
в светъл спомен ще запазиш.

И в него ще откриеш
смисъла на дните,
че не можеш да го убиеш,
животът ти е в мечтите.

И той утре ще е свeтлина,
създадена в живота,
нашепвал ти за тъмнина,
но показвал ти посока.

На миналото в притъмнелите лъчи,
днес пламнали на север и на юг,
където в миг изгряващите дни
неизгряли залязваха и тук.

Където започваше животът млад
и свършваха човешките следи,
всeки беден, но в силата богат,
да не изгубва своите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А дано!!! Хареса ми ;р
  • Чудесен финал на стихотворението!За да можем, когато извървим пътя на живота и се обърнем назад, да изпитаме истинско удовлетворение!
    /В три думички е изтървана по една буквичка - очертания, светлина и всеки! Нека пътят на всеки човешки живот е светло очертание!/

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...